Постинг
03.09.2011 23:05 -
Мислите на един усмихнат човек
В страната на усмихнатите хора има толкова много красота,веселие и много радост.Слънцето дори се смее,облаците танцуват,вятърът пее своята песен и от тази песен клоните на дърветата танцуват своя прекрасен танц,тревата и цветята нашепват красиви думи,реката тече към своето място да се слее с друга река,а тя да стигне до своето море.Скача от камък на камък ,пенливо следва своя път...В цялото това усмихнато царство хората се поздравяват с усмивка и вървят по своя път,но...Един ден в страната на усмихнатите хора и на техния път се появили намръщените хора.Гледали ги и се чудели тези кои са?Чудели се ,защо тези хора не използват прекрасните си усмивки?Недоумявали,докато не им се наложило да прекарат един ден с намръщените.Вървели по своя път.Трябвало да стигнат до едно свещено място,където времето отмервало история.Наоколо всичко било тъй величествено и сакрално.Тихо нашепвали стените на тази обител своята вековна история,горите напявали своята песен,но само усмихнатите забелязвали и чували всичко това.Намръщените вървяли редом с тях и не виждали по-далеч от носа си.Така през времето ,докато пътували,усмихнатите хора пеели,радвали се,а намръщените се чудели на какво толкова се радват,защо пеят,на какво се смеят и през цялото това време си мислели ,как ще им се повреди колата,кога най-сетне ще пристигнат и все бързали...но за къде бързат толкова-питали се усмихнатити хора?И както очаквали намръщените,колата се повредила.Намръщили се още повече и започнали да търсят вина в другите , и тъй като не виждали по-далеч от носа си не откривали вината в себе си.Усмихнатите търпеливо гледали какво се случва...Оставили повредената кола на пътя и продължили към крайната цел на самото пътуване.Казвали си -това е част от нашия път,усмихнали се на реката,на планината,на облаците и тръгнали,а намръщените в този миг навели глави и се мръщели още повече.И ето ,че с перипетии стигнали до големите порти на тази Света обител.Усмихнатите преклонили глави пред святото място,благодарили,че въпреки трудностите не изгубили усмивките си...,а намръщените навирили носове и непомислили дори глава да преклонят.Усмихнатите наблюдавали и се питали.Какво се е случило на намръщените?къде са се изгубили по пътя?Но не ги съдели ,имало кой да ги съди.Всеки избира по кой път да върви,в кой свят да живее,как да се държи и с кой да общува,на кой Бог да се кланя или просто да носи Бога в себе си да има вярата,да се пита-защо толкова са различни орбитите на всяка една човешка Вселена?Това ,което виждаме на повърхността не определя съдържанието,ако има такова.Усмихнатите хора вярват, че във всяко едно кътче има нещо скрито,че зад всяко едно намръщено лице се крие усмивка-усмивка,която сближава,усмивка,която спасява и зад всяко едно усмихнато лице има плачещо сърце-сърце,което плаче,че в света на намръщените хора липсва усмивката.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
