Вървеж,полет и мисли
             към неизказаните неща
             топлина и нежност 
             усещам сега...

             Допир по-нежен от 
             майчина ласка
             изпълва мойта душа
             полетяла към твойта
             тъй близка и далечна 
             тъга...

             Вятърът ще я погали,
             дъждът ще я измие,
             слънцето ще я стопи...
             полетиш ли вървежно...

             и се вгледаш в мойте
             очи,защото в тях
             се отразяваш ти...